БАКХУС за нас:
Застудяването на времето е чудесен повод да открием новия чаен сезон с първия за годината TEAsting. В края на ноември наш фокус беше българската маслодайна роза, сега се насочваме към не по-малко ароматната канела. Зимата е голяма и канелените ухания дебнат отвсякъде. Вече повече от 500 години, тя е една от най-разпознаваемите подправки. През студените месеци нейният аромат е навсякъде, но в чая тя се чувства в свои води. Тестваме две билкови смеси с водещ елемент – канела. Срещам се с нашия домакин Адриан Кумбилиев в приповдигнато следпразнично настроение. Той ме посреща с радостна новина – Чаената къща присъства в материал на The Times, посветен на Пловдив.
Заслужено признание, имайки предвид многогодишните усилия на Къщата за разпространението на чаената култура в страната. Но нека се върнем на работна вълна.
Точно преди 520 години португалците пристигат в Цейлон и се натъкват на това благоуханно дърво, което за местните хора е не само поминък, но и начин на живот. Постепенно чрез португалските и нидерландските търговски кораби, канелата превзема Европа, а присъствието й в тогавашната кулинария е все по-осезаемо. Тя става неизменна спътница на печената гъска и агнешкото, на плодовите мусове и сладкишите, на греяното вино и крем супите. В Амстердам дори се налагало да горят тонове канела, ако цената й на борсите започнела да пада. Две нейни съставки са главните виновници за нестихващата й слава през вековете – цинамалдехидът дава уникалния аромaт, а кумаринът – вкуса. Извън тези достойнства, кората на канеленото дърво е и лекарство. Можем без никакви притеснения да я наречем пръв помощник на деабетиците, тъй като тя съдържа молекула, която е много близка до инсулина. От друга страна канелата сваля кръвното налягане, това е причината подправката да е много популярна сред съвременните урбанизирани хора, които се обръщат към здравословния начин на живот.
…
